Робърт Лангдън се завръща и води със себе си приятел с изкуствен интелект

Джанет Маслин, 3 октомври 2017 г., „Ню Йорк Таймс“

Дан Браун сложи край на затишието след „Ад“ с бърз нов роман, който противопоставя креационизъм и наука и ще предизвика не по-малко полемика от „Шифърът на Леонардо“. В „Произход“ стремителният футуристът Едмънд Кърш съставя толкова дръзка теория, че – според собствената му скромна мисъл, изписана с любимия на Браун курсив – „Тя няма да разтърси основите ви. Тя ще ги разбие“. Разбира се, Кърш се обръща към Света, защото това е мащабът, в който пише Браун.

И Кърш е прав. Милиони хора научават за неговите шокиращи, презиращи религията идеи. Застрашени са цели системи от вярвания. Започва екшън – от онзи тип, който изпраща любимия на Браун професор по символика в Харвард Робърт Лангдън на обиколка из цяла Испания по следите на Кърш, придружен от неизбежната красива и интелигентна жена. Както казва един обожател на Лангдън, цялостният ефект от всичко това „ми напомня как Ватиканът осъди вашата книга „Християнството и свещената женственост“, която впоследствие бързо стана бестселър“.

Подобна скромност е ненужна. Книгата, с която Ватиканът се бори в реалния живот, е „Шифърът на Леонардо“. Тя се продава в тираж десетки милиони на множество езици и води до продажби на стотици милиони книги на Браун по цял свят (да не говорим за билетите за филми). Гласът, който говори на Лангдън за неговата популярност, принадлежи на Уинстън – въплъщението на Кърш с изкуствен интелект. Чувствителността на Уинстън е толкова високо развита, че той изглежда по-мъдър от повечето хора – което е хубаво, защото той трябва да поведе Лангдън към много от изпитанията, пред които го изправя „Произход“.

„Произход“ израства от въпроси, повдигани от учени, възприели атеизма в един свят, където строгият креационизъм има все по-малко обществено значение. Романът не обрисува Кърш като враг на религията, макар че в пролога той пристига застрашително в едно живописно абатство в Монсерат, за да предизвика лидерите на три религии.

Скоро се прехвърляме в музея „Гугенхайм“ в Билбао, Испания, където Лангдън се появява с фрака и бялата вратовръзка, които е носил преди близо трийсет години в Принстън. Той е строен и мъжествен (кой ли би желал да е другояче?) и преплува достатъчно дължини на ден, та фракът да му е по мярка. Кърш е свикал многобройна тълпа, която да чуе разтърсващото му изявление; разбира се, 40-годишният гений иска да присъства и любимият му професор. Така че Лангдън си убива времето, като се взира ужасено в модерното изкуство, което Браун описва подробно. В тази книга са включени някои ефектно забавни паузи, за да се отложи моментът на истината. Сред тълпата присъства и един тежко обременен убиец. Убиец, който се стреми да изпълни Божията воля и се заблуждава, като мисли (разбира се, в курсив): „Завърнал съм се от бездната“.

гугенхайм-музей

Музеят “Гугенхайм” в Билбао, Испания. От тук започва последното напрегнато приключение на проф. Робърт Лангдън.

Дали някой смята, че Кърш ще премине през сто страници уводни фанфари и ще направи голямото си изявление невредим?

Лангдън, все още с фрак, се втурва извън музея заедно с неговия директор, красивата Амбра Видал. Тя случайно е годеница на испанския принц Хулиен, който скоро ще стане крал. (Браун си е измислил свое собствено испанско кралско семейство.) Нейното влияние, парите на Кърш и безплътната находчивост на Уинстън дават възможност на двамата бегълци да стигнат навсякъде в търсенето на… какво? За начало – туристически обекти, за да се поддържа интересът на читателя. Барселона е важна част от програмата, защото там архитектурата на Гауди зловещо въплъщава теориите на Кърш за пресичане между наука и природа; защото поставя невероятни предизвикателства пред интереса на Браун към логистиката, и защото като че ли всички са забравили колко е трудно за човек, облечен с фрак, да се катери навсякъде, без да се оплете.

„Саграда Фамилия“ – извисяващата се незавършена катедрала на Гауди, е едно от няколкото вдъхновени физически въплъщения на сериозните идеи, застъпени в тази книга. (Браун и сериозните идеи: те си подхождат повече от всякога в „Произход“). В тази незавършена сграда Бог и науката водят тайнствено съвместно съществуване в ексцентрично проектираните кули и скулптурната флора и фауна, пълзяща в основите.

Но в света на квантовите изчисления, където предишната новаторска работа на Кърш е прекосявала граници, божественото е по-трудно за разбиране. Крайната цел на книгата разкрива същността на това, което Кърш вижда и създава, и вдъхва страхопочитание. За да стигнеш дотам, си струва заобиколното пътуване.

Част от забавлението при четенето на Браун идва от това да не приемаш стила му много сериозно. Той напомня за Йосарян в „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, който превръща работата си – да цензурира писмата – в своеволна игра. Някои изречения на Браун, които спокойно биха могли да изгубят определенията си: „Ужасяващият спомен бе милостиво разбит от дрънченето на вратата на бара“. Има фрази, в които от вас се иска да попълните празните места: „Ясно и пронизително, ____ _ ____“. (Като камбана.) Усеща се известно преувеличение, а хиперболата понякога е направо смехотворна: „Не преувеличавам, когато ви казвам, че моето откритие ще има отзвук в мащаба на революцията на Коперник“. Ако Браун нямаше това предвид, книгите му нямаше толкова да си струват очакването.

А също и триковете. Цялата символика, която той и Лангдън внасят в играта, не е лишена от изумително вълнение. Браун казва пред „Таймс“, че обича книгите за братята Харди, и това си личи. Търсенето на една парола от 47 знака води до най-впечатляващия подвиг в книгата, както и надутият анализ на Лангдън на нещо подобно на екзотичен символ на прозореца на една кола. То прилича на нещо, което дори експерт от неговия калибър никога не е виждал. Но не е така.

Браун обича да намига на Лангдън – елегантната версия на самия него, и кани читателите да споделят шегата. Въпреки цялото им възвишено философстване, техническият хумор си остава голяма част от тяхната привлекателност. Неслучайно на номера на „Тесла“-та на Кърш е изписано: „ТЕХНИЧЕСКИТЕ МАНИАЦИ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА“. Браун продължава да прави всичко по силите си с присъщата си игривост, за да е сигурно, че това ще се случи.