Светът според Дан Браун

Сара Лайъл, „Ню Йорк Таймс“

Всеки, който е чел творбите на Дан Браун – при 200-милионния тираж на неговите книги вие си знаете кои сте, – е запознат с характерната му техника да вмъква малки късчета описателна информация в разказа. Сред темите в последния му трилър „Произход“ са разнообразните таланти на Уинстън Чърчил, изплъзващата се привлекателност на абстрактното изкуство, вълнуващите странности на катедралата „Саграда Фамилия“ на Гауди и последните луди нововъведения в света на изкуствения интелект.

Това е в центъра на подхода на Браун, защото самият той предпочита литература, която е поучителна и, в идеалния случай, не изцяло съчинена. „Струва ми се, че щом ще отделям време за четене, по-добре да се уча“ – заяви той наскоро в голямата си, изкусно проектирана къща в провинцията в Ню Хампшир. За романите си казва: „Такава художествена литература бих чел, ако четях художествена литература“.

„Произход“ е осмият роман на г-н Браун. В него познатият ни главен герой, блестящият харвардски професор по символика и религиозна иконография Робърт Лангдън отново се забърква в интелектуално предизвикателно, животозастрашаващо приключение, включващо убийци фанатици, сенчести организации, разбиващи моделите тайни с последствия за бъдещето на човечеството, символи в загадки и загадки в символи и една придружителка, която е суперумна и суперпривлекателна.

Като всички творби на г-н Браун, новият роман не страни от големите въпроси, а по-скоро се хвърля стремително в тях.

Тук въпросът е: може ли науката да превърне религията в отживелица?

произход-дан-браунВ началото на историята Едмънд Кърш – „милиардер, компютърен учен, футурист, изобретател и предприемач“ – се подготвя да представи ново откритие пред нетърпелива тълпа (и пред света, чрез интернет) в музея „Гугенхайм“ в Билбао, Испания. Той е обещал, че това изявление, чиито подробности са примамливо спестени до самия край на книгата, ще преобърне възгледите на хората за религията, като докаже неопровержимо, че животът може да се създава с помощта на научните закони, което изключва Бог от уравнението. (Теорията е истинска, заимствана от физика от Масачузетския технологичен институт Джереми Ингланд.)

„Произход“, публикуван от „Дъбълдей“ на 3 октомври с първоначален тираж 2 милиона, се разпространява в десетки страни на 42 езика, според издателя. За читателите той е познат вихър от големи идеи и непрестанен екшън, така че онези, които не са омаяни от ерудицията, могат да намерят утеха в сюжета, и обратното.

53-годишният г-н Браун е прекарал четири години в писане и проучвания за книгата. Той е крайно дисциплиниран. Става всеки ден в 4 сутринта и си приготвя шейк, състоящ се от „боровинки, спанак, банан, кокосова вода, семена от чия, семена от коноп и… какви бяха другите семена? – пита той. – Ленено семе, и онзи странен протеинов прах, който се прави от грах“. Прави си така нареченото бронирано кафе, с масло и кокосово масло, което според него променя „начина, по който мозъкът ти обработва кофеина“, така че да изостри ума ти.

Компютърът му е програмиран да спира за 60 секунди на всеки час – през това време г-н Браун прави лицеви опори, коремни преси и всичко друго, което трябва. Макар че спира да пише на обяд, му е трудно да си избие историите от главата. „Това е лудост – казва той за героите си. – Те ти говорят по цял ден“.

Книгите на г-н Браун са го направили богат, но той няма аурата на богаташ. Къщата му, скрита зад портите, говори не толкова за показността на милионер, колкото за човек, който има средствата да променя обкръжението си по всеки странен начин, приискал се на него и жена му.

Той ме разведе из къщата при условие, че няма да представям къщата като „невероятно показна“.

Не, по-скоро фантастично щура. Натискаш един бутон на библиотечен рафт, той се завърта и открива тайна полица, която съдържа първата книга на Браун „Жирафът, прасето и горящите панталони“ (написана, когато бил 5-годишен) и екзотичен предмет с научен вид, който се оказва подпората за антиматерия, използвана във филма „Ангели и демони“. Ако докоснеш ъгъла на една картина в хола, тя се плъзга встрани и разкрива тайна стая, чиито стени са украсени със златните плочи, получени от г-н Браун в резултат на огромните продажби на аудиокниги в Германия.

Пред една баня има древна библия, отворена на Книгата на Иов 38:11: И казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тук е границата на гордите твои вълни“. („Това означава, че е заето“, казва г-н Браун.) Вътрешната страна на вратата е покрита изцяло с репродукция от една страница от тетрадките на Леонардо да Винчи, изписана с обратен ръкопис. „Това е един от прочутите му цитати, който не можеш да прочетеш, докато не затвориш тази врата и не седнеш върху тоалетната чиния, или пък не застанеш пред умивалника и не го четеш в огледалото“, казва г-н Браун.

Ето я прочутата картина на Леонардо „Мадоната на скалите“, или поне репродукцията, използвана във филма „Шифърът на Леонардо“.

дан-браун

А вижте ей там. Това е „Мона Лиза“, усмихваща се загадъчно от платното си на друга стена.

„Това също е репродукция, за да ви спестя въпроса“ – казва г-н Браун. (Такава сила може да упражни г-н Браун върху дадена институция, че дори надменният Лувър, в който са истинските картини, предлага тематични турове „Шифърът на Леонардо“ и признава в уебсайта си, че книгата и филмът са увеличи популярността на „Мона Лиза“.)

Къщата е пълна с картини, скулптури и неочаквани допълнителни творби на съпругата на г-н Браун – Блайт, която има вкус към страховитото. В трапезарията има бюфет, където са изложени препарирани животни, сред които лисица и фазан; на една маса в кухнята е поставена напомняща за Йеронимус Бош скулптура, изпълнена с миниатюрни скелети и други предмети, скупчени в адска конфигурация.

„Блайт е обсебена от смъртта – казва радостно г-н Браун. – Веднъж буквално ме заведе на среща в едно гробище“. Двамата се срещат преди над двайсет години в Лос Анджелис, където г-н Браун се премества, след като завършва колежа „Амхърст“. Той израства в Ексетър, Ню Хампшир, и завършва гимназия в ексетърската академия „Филипс“, където баща му преподава математика. (Аз също учех там и го познавах по лице.)

По това време г-н Браун бил неуспешен музикант, а бъдещата му жена – над десетилетие по-възрастна от него, била директор по артистичното развитие в Националната академия за автори на песни. Според г-н Браун поради неравностойните им работни отношения те се срещали тайно в продължение на седем години, в един момент дори отишли на наградите „Грами“ с фалшиви партньори, за да скрият връзката си.

Сред другите особености на къщата им е фланелка с подписите на футболния отбор на Германия, спечелил световната купа през 2014 г.; конзолно стълбище, изградено в самата стена, без подпори отгоре и отдолу, и две колони, които са точни копия на онези в Рослин в Шотландия, който се появява в „Шифърът на Леонардо“ и бързо е залят от ентусиазирани почитатели на Браун, търсещи Светия Граал.

Долу има средновековна броня, преместена там след неуспешно пребиваване на по-видно място.

„Направихме ниша за нея в библиотеката и беше просто страхотна – казва г-н Браун. – „Направо като в „Карибски пирати“.

Г-н Браун няма много общо с Едмънд Кърш – футуролога и предприемача от неговата книга, но имат еднакви коли: „Тесла“ модел Х, чиято най-евтина версия струва около 80 000 долара. Освен всичко друго тя може да се движи и да паркира сама.

Собственикът й изглежда леко слисан, че притежава такава рядкост. „Не разбирам особено от коли – казва той. – Три години след като излезе „Шифърът на Леонардо“, все още бях със старото ръждясало „Волво“. А хората питаха: „Защо нямаш „Мазерати“? Никога не ми беше хрумвало. Не беше приоритет за мен. Просто не ме интересуваше“.

В крайна сметка той купува хибриден „Лексус“ с повишена проходимост, а след това и спортна „Тесла“, с която също не свиква лесно.

„Чувствах се като идиот – казва той. – Струваше ми се, че ми трябва златен ланец, конска опашка или нещо такова. Все едно миниванът на „Тесла“.

Качихме се с колата, която наистина приличаше малко на миниван, докато ускори от 0 до 60 за по-малко от три секунди по (не много дълга) алеята, а после преминаваше сама в нужната лента на магистралата.

Пътувахме за Ексетър, където г-н Браун отиваше на служба в чест на майка си, починала преди няколко месеца. („Произход“ е посветена на нея; нейните инициали, С. Дж. Б, се появяват на задната корица на книгата). Г-н Браун твърди, че 81-годишният му баща му е вдъхнал любов към науката, математиката и интелектуалните загадки, а майка му, която била религиозна, но се разочаровала от църковната политика, му е предала възторга от тайнствата на света.

Макар да се изявява твърдо в полза на науката – както лично, така и в романите си, – г-н Браун не може да се откаже от възможността, че съществува и нещо друго.

„Това вероятно е интелектуална слабост – казва той, – но гледам звездите и казвам: там има нещо по-голямо от нас“.