Авторът на „Да опитомиш сокол“ Невяна Христова пише романа на английски и дори има предложение от издателска къща в Лос Анджелис. Въпреки това предпочита дебютът му да бъде на българския пазар. Книгата излезе през декември 2017 г. под знака на издателство „Бард“.

 –  Откъде тръгна идеята за „Да опитомиш сокол“. Какво, кой момент или личност Ви провокира да пишете?

– Идеята дойде от 34-ия етаж, на който доскоро живеехме в Сингапур. Бях обградена от уникална гледка, изпъстрена със соколи и светкавици. Наблюдавах ги с възхита и страхопочитание.

Точно по това време се роди внучката ми, която се казва Джема и на галено й викаме Джи. На нея кръстих главната героиня. Опитвах се да си представя живота й, но тъй като тя е от поколението след дъщеря ни, трябваше първо да си представя как ще изживее детството си и в какъв свят ще порасне като дете на нашето дете.

– Има ли допирни точки между Вашия живот и този на главния герой?

– В книгата се разказва накратко за живота на поне четири поколения, които оформят характера и поведението на главните герои. Аз съм някъде между третото и четвъртото поколение, но главните герои са самостоятелни. Оставих ги сами да се развиват и да решават съдбата си. Интересното е, че всъщност те водеха мен, а не обратното. Може да звучи странно, но нощно време, след като цял ден съм писала, те сядаха на възглавницата ми и си говореха – понякога шепнешком, друг път се караха и надигаха тон, сърдеха се, навикваха се, а аз просто бях ням свидетел. На сутринта сюжетът се променяше.

– История за какво е „Да опитомиш сокол“? На пръв поглед ключови думи са „космополитност“, „непримиримо търсене“ и „истинската любов“. Така ли е?

– И това го има, но по-скоро е за поколението на днешните активни младежи, тъй наречените милениали или родените в края на 90-те години. За тях вече думите „космополитност“, „търсене“ и „любов“ имат друго значение, те живеят в успоредно измерение на нашето. Те са родени космополити в свят без директна заплаха, „непримиримото” търсене е по-скоро начин на живот, а „любовта“ ги е обгрижила от раждането им.

– Сюжетът е ситуиран на много места по целия свят. По какъв начин сте свързани с тях?

– Всички места, за които пиша в книгата, са били част от живота ми в определен момент. Не като турист, а като човек, който просто живее и работи там, има съседи, ходи на гости и създава приятелства. Не всички са му симпатични, зависи от системата и преживява радостите и неволите на местното население. С други думи – един от тях.

– Какво е съотношението между истината и фикцията в романа?

– Почти поравно. Миналото е истината (като историк не можех да си позволя безотговорно да го променям), а колкото до настоящето и бъдещето, те са главно фикция. Много от героите са сумарни образи на реално съществуващи личности. Техните съдби и тежнения съм доразвила като логични следствия на характерите им. Но не си позволих да лиша никого от времето, което Всевишният му е отредил.

– Можете ли да дефинирате на кого би бил полезен „Да опитомиш сокол“? Всички намираме себе си в някои от книгите, които четем. Кой може да се намери тук?

– Романите според мен не се пишат, за да бъдат полезни на някого конкретно. Ако се окаже, че си повлиял някому макар и малко, това е достатъчна отплата. Изкуството и литературата са комуникация между автор и публика и имат собствен живот.

– Разкрийте още съвсем малко от сюжета. Знаем че Франк пътува и търси нещо. Какво търси? Какъв е този сокол, който го е белязал? Защо го връща на важни за предците му места?

– Франк търси себе си. Всеки, особено в тази възраст, има второ аз. Нека оставим читателите да проследят процеса.

– Интересно защо точно сокол? Каква е символиката зад тази птица?

– Всеки има своята птица. Вие знаете ли коя е Вашата?

– Каква е ролята на съпруга Ви? Подкрепяше ли Ви? Беше ли „първият редактор“, както често се случва? *

– Моят съпруг е художествен оформител на корицата и най-яростният ми критик. Всяка вечер след работа се прибираше вкъщи на терасата на 34-ия етаж и ме караше да прочета новите страници. И вечно беше изненадан. Дори ми се сърдеше, че съм променила сюжета от предишния ден. Все трябваше да му обяснявам причините и да му давам аргументи. Но накрая аз си „отмъстих”, като станах най-капризният му клиент за художественото оформление. Може да се каже, че това е съвместен проект.

– Книгата излиза първо на български език и на българския пазар. Защо? Защо не на американския?

– Благодаря Ви за въпроса. В отговор мога да кажа, че книгата спокойно можеше да излезе първо на англоезичния пазар. Имах предложение от издателска къща в Лос Анджелис. Предпочетох обаче първо да излезе на българския пазар, защото съм българка и искам моите сънародници първи да имат достъп до нея. Искам да се появя на международния пазар като български, а не като американски или английски автор.

– А ще излезе ли – кога и как, на англоезичния?

– Оригиналът на книгата е на английски. Бих искала да видя реакцията на българските читатели, преди да реша дали ще я публикувам навън. За това ще се погрижи моят литературен агент.

– Имате ли идея и работите ли върху нещо ново? Ако да – може ли да ни подскажете нещо мъничко?

– Все още не съм се отърсила от този проект, завърших последна редакция едва преди седмици. Още дописвам и редактирам – докато спя. Нямам сили да мисля за бъдещето, но това ще си дойде по естествен път.

– Разкажете ни малко повече за Вас. Например как започва една Ваша сутрин?

– Денят ми започва с чаша топла вода с лимон и непременно на прозореца, в градината или на терасата. В Сингапур казвах „Добро утро” на соколите, в Лос Анджелис – на колибрите в градината ни, а в София – на бездомното куче Лиса под прозореца на апартамента. Обожавам този момент – той е само мой и ме зарежда за целия ден. Моите първи петнайсет минути са свещени.

– Какъв е най-дългият период, в който не сте се връщали в България?

– Нямам дълъг период, в който да не съм се връщала. По-скоро прекарвам дълго време в България. Предпоследния път бях за седем месеца. Мога да си го позволя и го правя с удоволствие.

– Кое е най-ценното, най-тъгуваното, което Ви връща тук?

– Природата и приятелите. Обичаме да пътуваме из страната и сме благодарни на приятелите, които винаги намират време да ни придружат. Това са щастливи моменти.

– Какво харесвате в българската действителност и какво бихте променили (неизбежно е да попитаме)?

– Харесвам непосредствеността.  Бих променила анонимната бюрокрация и парада на „безгрижието”, което се изразява в израза „тук е тъй”. Звучи много примиренчески и банално.

– Оптимист, реалист, песимист или нещо по средата?

– Аз съм просто реалист.

– Най-голямата Ви мечта?

– Мечтата ми е да съм обградена от щастливи хора. Надявам се, че не искам прекалено много.

* Съпруг на Невяна е специалистът по визуални ефекти, художник и аниматор Любомир Христов. Участвал е в създаването на редица кинохитове като „X-Men 2“, „Мумията”, „Матрицата” – 2 и 3, „Г-н и г-жа Смит”, „Карибски пирати”, „300”, „Аватар”, „Облакът атлас“ и много други. През 2013 г. два от филмите, по които е работил – „Арго“ и „Животът на Пи“, получиха Оскари, включително за визуални ефекти („Животът на Пи“).