Оуен Кинг за написването на апокалиптичен роман съвместно с баща си Стивън Кинг: „Доста е кървав“

„Гардиън“, Алисън Флъд, 6 декември 2017

Когато на Оуен Кинг, автор на леки комични истории, му хрумва „ужасна“ идея за роман, той знае кого да помоли за помощ. „Спящите красавици“ не е хорър – твърди той, – в него няма нито духове, нито страшни клоуни.“

Преди две години във въображението на писателя Оуен Кинг се ражда зачатък на идея за книга: „Какво би станало, ако някой ден всички жена по света не се събудят?“. Идеята му допадала, но обикновено той не пишел подобни истории. Романите му, въпреки че получавали добри отзиви, не оглавявали класациите. За щастие, баща му – добре познатият ни Стивън Кинг – е нещо като експерт по постапокалиптичен хорър. „Помислих си, че би било истински кошмар, и ми хрумна да го споделя с баща си, защото звучеше като идея, от която той наистина би се заинтересувал.“

Обсъждането на идеи за сюжети не е нещо, което двамата да не са правили преди. „Баща ми често е принуден да изслушва глупави идеи – казва Оуен, седнал в лондонския офис на издателя си. – Щом излезе до магазина, винаги ще се намери някой, който да го спре и да каже: „Леле, ако знаеш каква идея за хорър имам за теб, Стиви! Следващата книга направо е готова“. Стивън Кинг харесва много идеята на сина си и го поощрява да започне да пише, но Оуен смята, че не му е по силите да напише подобна история сам. И те я написват заедно.

Украсена с имената на двамата Кинг, „Спящите красавици“ е резултатът. Вирусът „Аврора“ е причина жените по целия свят да заспят непробуден сън. Ако ги събудят, изпадат в пристъпи на ярост и насилие. Докато мъжете се опитват да се справят в един свят без жени (а малкото жени, които още са будни, се опитват да устоят на вируса), двамата Кинг се фокусират върху градчето Дулинг, Западна Вирджиния, където затворничките в женския затвор, с изключение на загадъчната и могъща Иви, също са покосени от вируса.

 

stephen-king

Стивън Кинг в дома си в Мейн, САЩ. Снимка: Steve Schofield for the Guardian

Независимо че баща му се включил, Оуен си имал своите опасения. „Притеснявах се, че някой ще чете книгата и ще може да познае коя част съм писал аз и коя баща ми. Стиловете ни се различават и не мислех, че това ще ме постави в добра светлина. Книгите му са се продали в многомилионни тиражи и не исках хората да коментират, че дадена част е страхотна, понеже Стивън я е писал, а друга – не толкова, защото е дело на Оуен. Не мислех, че ще хората ще са непредубедени към мен.“

Затова те замислили план: eдиният ще напише 25 страници, като остави празни места за определени сцени, после другият ще ги пренапише и ще попълни липсващите сцени. И така ще се редуват. „Има места, където мога да позная кой ги е писал – казва Оуен, – но те са много малко.“ Той определя романа повече като фентъзи, отколкото като хорър: „На места е доста кървав – доста хора са разкъсани, застреляни или умират по ужасен начин, но няма духове, нито страшни клоуни“.

Оуен винаги е писал разни истории. Майка му Табита също е писателка, а той започнал да чете книгите на баща си още деветгодишен. „Родителите ми имаха следната политика: ако можеш да прочетеш нещо, тогава давай.“ Той обаче не бил сигурен, че това поприще е за него. „Родителите ми всяка сутрин се затваряха в кабинетите си и пишеха по седем часа. Чукането по клавиатурата се чуваше дори зад затворените врати. Знаех, че са сами там, и това ми изглеждаше като възможно най-лошата професия. Не бях убеден, че искам животът ми да е такъв.“

Съпругата на Оуен Кели Брафът също е писателка. „Тя е израснала в малък град край Питсбърг. Хората й казвали: „ Е, когато пораснеш, не можеш да продължиш с това“. При мен нещата очевидно не стояха така.“

С времето той все повече се убеждавал, че това е пътят, по който иска да поеме. Изучавал творческо писане, продължил да го преподава на възрастни. Написал „We’re All in This Together“, сборник с разкази и романа „Double Feature“. „Това бяха литературни творби. Не се продадоха в огромни тиражи, но аз бях доволен от резултата.“

По-големият брат на Оуен Джо също е писател. Той предпочел да издава романите си под псевдонима Джо Хил. Накрая, когато започнал да посещава литературни събития и феновете започнали да се питат защо им се струва познат, се разбрало, че е син на Стивън Кинг.

Оуен решил да се появи със собственото си име и последвалият интерес го изумил. Мислел, че хората ще хвърлят един поглед и ще си кажат, че това е автор, който пише семейни комедии – нещо съвсем различно. Мислел, че ще остане незабелязан, но това очакване било наивно. Привлякъл доста внимание и се справил с него както могъл.

Днес приема това много по-спокойно. „Най-много се опасявах някой да не се разочарова – да си купи моя книга и да си каже, че се е надявал да има някой дух в нея вместо просто някакви хора, които вършат глупости. Давам си сметка, че първото изречение в некролога ми ще бъде: „Син на Стивън Кинг“ и съм го приел. Мисля, че Джо също е започнал да го приема.“

Що се отнася до Стивън, по-рано този месец той написа в Туитър: „Аз и двамата ми синове сме едновременно в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. „Спящите красавици“ са четвърти, а „Strange Weather“ на Джо е на девето място. Страхотно!“.

Оуен и Стивън нямат планове за друга съвместна книга, въпреки че една подходяща идея може да промени всичко. „Аз съм на четиресет – казва Оуен. – Имам свое семейство и живея на друго място. По същество, този десетмесечен телефонен разговор беше много специално преживяване. Прекарах това време с баща си, а това не е нещо обичайно за човек, който вече е пораснал и е самостоятелен. За мен това беше безценно.“