Първи поглед към „Невъмур” на Джесика Таунсенд

Сю Корбет, “Пъблишърс Уикли”

След като прекарва почти десетилетие в писане на дебютния си роман, 31-годишната Джесика Таунсенд се чувства съвсем щастлива всяка сутрин, когато се събуди и седне да „пише на лаптопа си по пижама с чаша чай в ръка”.

Но този неин навик се преобръща щастливо и изцяло миналия октомври, когато агентът й предлага романа й „Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана” на Франкфуртския панаир на книгата. Наддаването включва осем издателя и в крайна сметка „Hachette Book Group” придобива правата да издаде книгата на английски в САЩ, Великобритания и Австралия. Скоро след това правата се продават в още 25* (вече 37 – б. ред.) държави. „В продължение на месец всяка сутрин в пет часа бях затрупвана с куп имейли – чудна добра новина след по-чудна добра новина – казва Таунсенд. – Все още не мога да го възприема.”

Филмовите права пък са продадени на „20th Century Fox”. „Екипът им беше страхотен – казва Таунсенд – Бяха се влюбили в книгата и идеите им как да я превърнат във филм ми показаха, че са обмислили въпроса задълбочено.”

Книгата, която много оприличават на поредицата за Хари Потър, разказва за едно прокълнато момиче на име Мориган Врана, родена на Срединощ – най-злополучния ден в годината. Мориган е обречена да умре на единайсетия си рожден ден, но един странен и забележителен човек я отвежда в Невърмур – една вълшебна версия на Лондон. Проблемът е, че Мориган може да остане в Невърмур само ако си спечели място в най-престижната организация на града – Чудното общество. За целта ще трябва да премине през четири опасни изпитания.

„Подбирам новите ни автори много внимателно – казва Алвина Линг, редакторката на книгата от „Little Brown” – но в момента, в който прочетох ръкописа на „Невърмур”, знаех че трябва я вземем. Книгата е находчива, забавна, необичайна, изобретателна, изпълнена с действие. Представлява едно от най-добрите неща, на които съм попадала по предложение на агент от дълго време.”

Таунсенд измисля идеята за главната си героиня още на осемнайсет, но не започва да пише историята на Мориган, преди да стане на двайсет и две. Пише бавно.

„Знам, че има писатели виртуози, които могат да напишат чернова за шест месеца, и те са невероятни – казва тя, – но в моя случай крайният резултат е продукт на тази дълга инкубация. Първата книга е само върхът на айсберга. Познавам всяко кътче на този приказен свят, защото отделих доста време на плана, преди да завърша ръкописа. Може би все пак има нещо хубаво в това да отлагаш нещата. Де да можех да го кажа на учителите ми от гимназията.”

Първият й читател е сестра й, с която Джесика работи няколко години като редактор на детско списание за диви животни за Австралийския зоопарк, основано от известния като Ловеца на крокодили Стив Ъруин.

“Припираше ми открай време да й дам да го прочете – споделя Таунсенд – и докато пишех книгата, целевата ми аудитория бяхме ние двете. Всеки път като напишех нещо, което ме разсмива, си мислех: „Сали също ще се разсмее тук.”

Като много млади австралийци, Таунсенд прекарва няколко години в Европа. Но вместо да обикаля континента само с чанта на гърба, тя се приземява в Лондон и се влюбва в града. Решава да остане там и си намира работа като коректор. Докато пише „Невърмур”, мечтае да си намери лондонски агент, „за да мога да имам корени и на двете места”.

Месец след като започва да изпраща запитвания, четири агенции й предлагат да я представляват. Тя решава да подпише с Джема Купър от агенция „Бент”. „Местеше се в Чикаго още когато говорихме, така че дотам с лондонския агент, но тя направи всичко това – казва Таунсенд. – Невероятно е как можеш да повериш произведението, в което си вложил всичко от себе си, на някого, на когото се доверяваш, и просто да се отпуснеш и да починеш, докато Джема прави всичко.”

Междувременно Таунсенд е у дома, в Австралия, и пише по пижама сутрин с чаша чай в ръка. „Не смятам, че животът ми се е променил”, споделя тя. Въпреки че поредицата е продадена като трилогия, Таунсенд има достатъчно идеи за поне девет книги. Тишината и спокойствието вече са в миналото – втората книга вече е напът. „Моля ви, напишете, че съм напълно сигурна, че ще довърша втората книга навреме – помоли тя. – Не искам редакторите ми да получат сърдечен удар, като прочетат статията.”